Сблъсък За или против религията


161 мнения в тази тема

Отговорено

Така е .... Аз всъщност съм съгласен с теб и съм против религията и църквата в този и вид и тази теза защитавам във всички страници по темата... Няма проблеми, че не се е разбрало :)

Аз се опитах да разширя темата в малко по-различна насока, но не се получи. Извинявам се за което...

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Кратка историческа справка за възникване на християнството и Българската православна църква:

„На Балканския полуостров християнството проникнало още от апостолско време. Заслуга за това имал главно св. апостол Павел. След образуването на Българската държава /681 г./ християнството продължило да се утвърждава сред местното население. За това допринасяли връзките на България с Византия, също употребата на гръцкия език у нас, размяната на пленници и др. Мотивиран от вътрешни причини (преди всичко обединяването на славяни и българи) и от външни (главно признаването на България от другите европейски християнски държави) и от лична убеденост в правотата на християнството, българският княз Борис (852-889) в 864 г. приел християнската вяра от Византия. Веднага се пристъпило към покръстване на целия народ. С този исторически акт се поставило ново начало в историята на българския народ. Княз Борис положил върховни усилия за утвърждаване на християнството в пределите на България. Нещо повече - той се домогвал не само до автономия на Българската църква, но дори до автокефалия, макар да знаел, че няма да получи такава. Като изключителен дипломат, с цел постигане независимост на Българската църква, той водил преговори с двата утвърдени тогава културни и църковни центрове - Рим и Константинопол. Крайният резултат бил - на 4 март 870 г. приключващият тогава църковен събор в Константинопол с участието и на римски представители тържествено признал Българската църква за автономна, в състава на източните църкви на осмо по ред място. От начало Българската църква била автономна архиепископия под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, от която получила първия си архиепископ на име Йосиф; получила също свещеници, дякони и ръкописни богослужебни книги.Няколко години по-късно (886 г.) най-изтъкнатите ученици на светите братя Кирил и Методий - създателите на славянската азбука и писменост - намерили радушен прием в пределите на България. Те поставили началото на двата църковно-книжовни центъра Преслав и Охрид, които за сравнително кратко време развили богата духовно-просветна дейност, влязла в историята ни като "Златен век" на българската литература. В резултат на тази дейност на събора в Преслав (893 г.) българският език бил приет за официален език на църквата и държавата. Мечтата на княз Борис за автокефалия постигнал неговият син Симеон (893-927). През 927 г. Българската църква получила автокефалия и патриаршеско достойнство. През втората половина на Х в. по военно-политически причини резиденцията на българския патриарх се местила последователно от столицата Преслав в Дръстър, Триадица (дн. София), Воден, Мъглен, Преспа и накрая в Охрид.През време на византийското владичество (1018-1186) Българската църква запазила автокефалията си, но не като патриаршия, а като архиепископия. Като такава просъществувала до 1767 г., когато била унищожена от Константинополската патриаршия. Успешното въстание на братята Петър и Асен през 1185-1186 г. довело до началото на Второто българско царство със столица Търново. Търсейки приемственост между църковните центрове в Преслав и Охрид, клирици и миряни, ръководени и от политически съображения се домогвали до възстановяване на Българската патриаршия. Отначало била учредена самостоятелна архиепископия с център Търново. По-късно, на православния църковен събор в град Лампсак, Мала Азия, в 1235 г. било възстановено патриаршеското достойнство на Българската църква. През Второто българско царство църквата изпълнила достойно своето назначение: продължила църковно-просветното дело на Охридската и Преславската книжовни школи, изявено в Търновската книжовна школа. Нейни главни представители били преподобни Теодосий Търновски (+ 1362 г.) и неговият ученик Евтимий (+ 1404 г.), патриарх Търновски; значителни успехи били постигнати и в областта на архитектурата и живописта. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) и заточението на патриарх Евтимий Българската църква з агубила автокефалията си и преминала в диоцеза на Константинополската патриаршия. Другият български църковно-просветен център - Охрид, както вече беше отбелязано, просъществувал до1767 г., оставайки през цялото време твърда опора на вярата, благочестието и народностното съзнание. През време на почти петвековното османско владичество (1393-1878) Българската църква не е съществувала като официална институция. Въпреки това чрез оцелелите от разрушение храмове и главно чрез многобройните манастири, осеяли цялата българска земя, православната вяра продължавала да оказва своето благотворно влияние както върху християнското, така и върху народностното съзнание на лишения от свобода български народ. Манастирите били неугасващите духовни светилници, които укрепвали верското и родолюбиво чувство. Тук се открояват особено ярко Зографският и Хилендарският манастири на Атон, Рилският, Троянският, Дряновският, Черепишкият, Гложенският, Драгалевският и много други.

Все през време на османското владичество православният български народ дал много мъченици за вяра и род. Между тях особено ярко се открояват св. Георги Кратовски (+ 1515 г.), св. Николай Софийски (+ 1555 г.), епископ Висарион Смоленски (+ 1670 г.), св. Дамаскин Габровски (+ 1771 г.), св. Злата Мъгленска (+ 1795 г.), св. Онуфрий Габровски (+ 1818 г.) и много други, имената на които са известни само на Всевишния. При много от българските манастири били открити килийни училища, каквито имало също в редица будни български селища като Трявна, Враца, Габрово, София, Пловдив, Самоков, Калофер и др. В редица манастири наред с религиозната просвета се развивала и патриотична дейност, чиято цел била освобождаването от османското политическо владичество. В това отношение допринесли много канонизираните по-късно от Българската църква за светии Паисий Хилендарски /1722-1773/ с неговата "История славянобългарска" и епископ Софроний Врачански /1739-1813/ и др. Както те, така и редица други пламенни религиозно-просветни дейци се стремели да допринесат за политическата свобода, която е гаранция за пълна и цялостна изява на отделната личност и на държавата като цяло. Крайният резултат от продължилата десетилетия църковно-народна борба с нейната национално-политическа насоченост бил учредяването на Българската екзархия в 1870 г. и освобождаването на българския народ от османското иго през 1877-1878 г.

Българската екзархия се оказала оня църковно-политически фокус, който сублимирал квинтесенцията на религиозното и народностното у изстрадалия български етнос и му вдъхнал сила и смелост в домогванията за национална свобода. В това отношение ролята на Екзархията е всепризната и по достойнство оценена. Освен православните християни в България, които са около 85% от вярващите, има също инославни /арменци, католици, протестанти с много техни разновидности/, иноверни /юдеи и мюсюлмани/, има и други религиозни общности /спиритисти, дъновисти, теософи/, а в последно време - бахаи, кришнаисти, сциентолози и др. Заслужава да се отбележи безспорния факт, че както в миналото, така и днес различните религиозни общности у нас - християнски и нехристиянски - съжителстват сравнително мирно помежду си, без да се стига до религиозна конфронтация и неприязън. Това не значи, че православните, които са традиционното и най-масово вероизповедание, правят компромис с вярата си. Не, те допускат всеки да приеме и изповядва своя вяра, но когато това се прави за сметка на тяхната вероизповед и се оскърбява вярата им, те реагират по съответния начин, без с това да накърняват религиозните чувства на когото и да било. Не може да се отмине и друг безспорно важен исторически факт, свързан със съдбата на евреите в България през време на Втората световна война. По този въпрос е писано много. В последно време той отново се експлоатира. Истината е, че факторите довели до запазването на българските евреи от депортиране в лагерите на смъртта са различни и в различна степен важни. Тук следва по достойнство да се отбележи, че Българската православна църква в лицето на нейни изтъкнати висши духовници като Софийския митрополит Стефан, Видинския митрополит Неофит, Пловдивския митрополит Кирил и други е допринесла за запазването на евреите. Това тя е сторила по чисто хуманни християнски подбуди.

Тук трябва да се каже нещо и по въпроса за Икуменическото движение - тема, по която в последно време у нас много се спекулира. Българската православна църква чрез свои йерарси и богослови е участвала активно в редица икуменически прояви още от 20-те години на ХХ век.Тук следва да се отбележат имената на Софийския митрополит (по-късно екзарх Български) Стефан, Врачанския митрополит Паисий и особено на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков - най-известният български икуменист. Те са участвали в работата на Световния съюз за международно приятелство чрез църквите, във Вяра и живот и във Вяра и църковно устройство. На Третата асамблея на Световния съвет на църквите (ССЦ) в Индия през 1961 г. Българската православна църква беше приета за член на ССЦ. Тя вземаше активно участие в многостранната му дейност. В продължение на много години проф. д-р Тодор Събев беше зам.-генерален секретар на ССЦ. През последните години ситуацията се промени: във върховната църковна управа взеха надмощие антиикуменически настроени лица. В резултат на това се стигна до решение Българската православна църква да напусне ССЦ, което и стана през 1998 г. Времето ще покаже дали това решение е правилно. Не може да се отмине един доста печален факт в живота на Българската православна църква в най-ново време. В началото на 90-те години на века под политическо влияние някои митрополити прекъснаха каноническата си връзка със Светия Синод и създадоха нов Синод, ръкоположиха епископи и свещеници и изградиха своя администрация. Мотивът беше, че Българският патриарх Максим е неканонично избран. Стигна се до разкол, който днес макар и в позатихнала форма продължава. Това се отрази неблагоприятно на църковния живот и улесни инвазията на различни християнски и нехристиянски религиозни движения. Днес разколниците представляват около 2 % от духовенството и вярващите, а останалите над 83 % духовници и вярващи са в лоното на Майката Църква. В последно време се създаде и старостилно движение във връзка с църковния календар, което допълнително затруднява мисията на Православната църква в България. Православните християни са убедени, че в крайна сметка истината ще възтържествува. Днес Българската православна църква има около 6 милиона членове в пределите на България, разделени в 11 епархии с около 2600 енории. Има и две задгранични епархии: Западно- и Средноевропейска с център Берлин и Американоавстралийска с център Ню Йорк. Синодалното издателство издава вестник Църковен вестник и списание Духовна култура. Издава също религиозно-просветна и богослужебна литература. Отпечатва всяка година стенен и джобен календар. Има две духовни семинарии - в София и в Пловдив, два богословски факултета - в София и Велико Търново и богословска катедра в Шумен. Семинариите и факултетите подготвят свещено- и църковнослужители. Факултетите подготвят още преподаватели за духовните училища, научни работници и учители по религия в средните училища, гдето този предмет е все още свободноизбираем. Православният богословски факултет във Велико Търново има три специалности: богословие, иконография и /в процес на доустройване/ социална дейност.“

Според мен, дали има Бог или не, какви са служителите на църквата, в какво вярваме и в какво не и т.н., са все въпроси, отговорите на които са в зависимост от интелектуалния потенциал, вероизповеданието, възрастта и вероятно други фактори. Но да се обобщава и неглижира ролята на Българската православната църква е светотатство. Благодарение на нейни служители, сега можете да пишете и публикувате различни мнения, да критикувате, без да се притеснявате за последствията от това.

Аз съм израснал и съм възпитаван да бъда атеист, но с възрастта човек помъдрява и търси смисъла на нещата от живота. Важно е душата как възприема окръжаващата действителност и способността да разбира другия, макар и различен. Душата е невидимия организъм, а тялото е обвивката, облеклото на човека. Тя остава да се рее някъде в пространството, а тялото умира. Водещо в живота на човека според мен, трябва да бъде духовното и да не се принизяваме до първичното, животинското, защото ще се превърнем в скотове. Неслучайно напоследък природата ни дава знаци, че се движим в грешна посока и резултата може да бъде катастрофален за човечеството.

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Реално БПЦ е имало някога- от много време е светотатство да наричаш оная сбирщина от говеда и свини (да ме прощават животинките) "църква". Такава в БГ просто няма, не съществува, загинала е геройски. Благодарение на дейността на някогашната БПЦ са постигнати и запазени много неща, но трябва да се върнем много, ама МНОГО назад.

Добавка, че бях на мобилен нет няколко дни и 3Г-то беше рядкост...

Кратка историческа справка за възникване на християнството и Българската православна църква:

.....

След образуването на Българската държава /681 г./ християнството продължило да се утвърждава сред местното население....

=========================

Мотивиран от вътрешни причини (преди всичко обединяването на славяни и българи) и от външни (главно признаването на България от другите европейски християнски държави)....

=========================

и от лична убеденост в правотата на християнството, българският княз Борис (852-889) в 864 г. приел християнската вяра от Византия.

1-ва част от цитата:

К'во утвърждаване на християнството ги гони тея дето са писали "историческата справка" ? Сред кое население се утвърждава бе ма'а му стара- сред селяните заварени тук (и присъединени към новата държава леко доброзорно) с техните десетки (вероятно и стотици) божества дето са почитали ? Или пък сред войнственото племе дето тъкмо се е появило в района и нагло заявява "ТОВА Е БЪЛГАРИЯ" (и пребива редовно от бой византийската армия)- леко съмнително ми е народ за който избиването на хора е начин на живот да позволи ей тъй, без бой "утвърждаването" на нова религия. Особено пък така дето е миролюбива по принцип... Нека правим разлика между "утвърждаване" и "опити за нещо си"...

2-ра част от цитата:

Съгласих се, всичко си е било политика... Човека е мислел в перспектива, и то много широка- определено не се е ограничавал само в своето управление, а е полагал основи за бъдещото съществуване на държавата.

3-та част от цитата:

Ей тук ме загубиха като читател... Толкова е бил убеден в правотата на християнството, толкова вътрешна вяра е напирала в него и толкова е бил готов да обърне другата буза, че онези няколко боляри опълчили му след покръстването са били "убедени с Божията сила и вяра" в правотата на княза и християнството. Интересно е как същите тези боляри в компанията на синовете си са дотолкова убедени в правотата на Борис, че чак главите им се отделят от телата ей тъй- "случайно, без чужда помощ". Май трябва да потърсим дали това не се брои за чудо- все пак "спонтанното" оставане без глави на 30-40-50 човека не се случва всеки ден...

И всичко това в първите 10 реда и 3-4 изречения... Силно подобно е положението и с купищата религиозна литература- покрай явни и известни неща се пробутват купища заблуди и откровени лъжи, но пък се пропускат други интересни факти имащи отношение към ситуацията. И особено при такъв стил (история + дати + владетели- неща които общо взето се знаят и се четат малко по диагонал) където има много факти няколкото заблуди минават незабелязано. И след 3-ят подобен текст вече си засипан със заблуди и лъжи. Не се ли усетиш навреме- номерът е минал и си заблуден...

Поради което казвам твърдо НЕ на религията. Не нашата конкретно- всяка която заблуждава и мами най-нагло.

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Немах си работа да чета тук та...

Не знам какво ми става днес, бях се замислил за различните религии, и после за това което е тук в България и в Европа. За широко ширещата се педерастия, наркомания, проституция, содомия и още и още. Как хората едни след други постепенно се отказват от вярата в Бога и от религията си, замислих се и за това, как поради точно тези причини започва ислямизацията на Европа. Та с две думи кое е по малкото зло, Дали да вярваме и да възпитаваме децата си да вярват в Бог или да ги оставим те сами да изберат пътя си когато пораснат, освен ако тогава не е твърде късно за това. Защото според някои статистики на един отказал се от вярата си Християнин се падат по трима възприели исляма. Та кое ще е по добре за нас като Християни сега или след години да речем, когато Европа стане мюсюлманска, (защото с това темпо в близките 25-30 години в Европа преобладаващото население ще е мюсюлманско). Защото ако при Християнството ако не си вярващ или не ходиш на църква, или пък не се молиш по няколко пъти на ден не е проблем, то при една мюсюлманска Европа вече ще е ама много голям проблем, защото ако и да си Християнин и имаш свободната воля да избираш то при една ислямизирана Европа няма да имаш такова право. Само погледнете какво става в арабските държави и се запитайте къде ще ви е по добре да живеете, жените с забрадки и да не им се чува гласа а мъжете по пет пъти на ден под строй в джамията, защото там няма свободна воля ако не си с Аллах на дръвника или на бесилото. Като гледам как по форумите се пишат най-разни неща за вярващите, че били идиоти, простаци и каквото още ви дойде на ум само защото вярват в Бог, не знам как тези хора биха написали нещо подобно ако примерно живееха в Иран, Пакистан или друга такава държава, ама то тогава може би няма да има и интернет щото такива неща там са смятани за дело на Сатаната. И въобще всичко което не води до масово подчинение на хората се има за дело на Сатаната. Ако днес се говори за тоталитаризъм и подтискане от църквата то тогава не ми се мисли какво ще е при една мюсюлманска държава, в която едничката свобода на волята е молитвата към Аллах и неминуемите кръвопролития които ще съпътстват. Защото всички виждат какви от така наречените "бежанци" са се запътили към Европа а и тук, обаче те европейците както винаги са си заврели главите чак до кръста в задниците и нехаят по такива въпроси, ама нали тях не ги е газил башибузукът си нямат и на представа какво ги чака вече във Франция е като, че ли нещо обикновено да видиш как някой посред обяд е проснал килима си на улицата и се дере с пълно гърло. Трябвало да сме по-толерантни, по възприемчиви към други общности и религии, все измислици и простотии втълпявани от американските педали които се нароиха като мухи на лайно. Ами що те не приемат бежанци в Америка, като искат толерантност, Взимат петрола на арабите на безценица ама тях не щат и да ги видят...

Напротив не трябва нито да сме толерантни, нито да ги приемаме тук тя нашта Родина горката и без това си е доста осрана от българските политици и единственото което бе могло да ни спаси още според мен е религията, ама не оная мазната, която сега проповядват онези угоени свини накичени със злато и возещи се в автомобили за по половин милион, а онази религия чиста и свята, която е крепила българският народ по време на петстотин годишното ТУРСКО РОБСТВО, и поради която и до днес сме се запазили като народ, макар вече доста пооредял. Та дами и господа. Другари и другарки, помислете си добре преди с лека ръка да отхвърлите религията, защото това което неминуемо ще дойде след Християнството няма да е никак ама никак на добро.

Е това е от мен сега ако искате ме оплюйте или каквото там правите но това мисля аз.

Лека вечер и не се ядосвайте за неща, които не можете да промените.

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Що ми се струва, че за исляма и арабските държави мнението ти е формирано само от телевизията... Моето мнение е, че ислямът е точно толкова добър, и точно толкова лош колкото и християнството- много е важно кой ще проповядва религията, която и да е тя... Когато проповедниците са най-общо казано лоши хора и религията се променя. А когато манипулациите продължават столетия- ей ти го резултата днес... Не ми се пише днес, но да поясня как си формирам мнението:

-Обиколил съм може би 2/3 от регионите в БГ с мюсюлманско население.

-Бил съм няколко пъти при арабите (онея, с многото петрол) преди години. Може би се събират 40+ дни там...

-Минавал съм през Индонезия, Узбекистан и Казахстан за кратко- по 1-2 дни...

-В Турция е ходено многократно. Интересното там- ходил съм до Диарбекир с кола, с БГ номера. Плюс други обиколки- направихме може би 4000км. в Турция. Проблеми, грижи, усложнения- никакви. Смятаха ни за луди да минем толкова път с колата (и си бяха прави) :ag:

Иначе казано- мюсюлмани и ислям съм виждал. И не само по големи градове и курорти. В годините когато още ползвахме мобифони съм се оказвал на гъза на географията, из села дето ги няма на картата (максималната точност с която се знаеше къде съм ще да е била площ от 300кв.км. пясък), мотаех се с дни сред хора за които аз съм неверник и не съм се притеснявал. То няма и от к'во да се уплаша- нито хората, нито самият ислям са нещо лошо.

За съжаление от дълги години (и много поколения вече) и при нас, и при тях проповедниците са най-меко казано "лоши"... Религията (като основи) е едно, вярата на хората (индивидуална за всеки) е друго- няма как моята вяра да е по-добра или по-лоша от твоята. Но като се намесят разни хора дето уж "помагат на неграмотните и прости хорица да разберат религията" става грозно и резултатите ги виждаме за пореден път...

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Не, не е от телевизия защото такава не съм гледал поне от три години, гледам какво става. Няма лошо хората да вярват, всяка религия проповядва обич към ближния, и съм съгласен с това, че хората които я проповядват я използват за лична или някаква друга изгода. Може би заради това много хора се и отказват от Християнството и търсят друга религия. А колкото до неграмотността това е може би в основата, защото ако примерно теб или някой друг не могат да излъжат, защото ще си зададеш въпроса ама правилно ли е това и защо трябва да е така, то простия и неук човек просто няма да пита а ще приеме всичко за истина. Е за тва и такива елементи нямат изгода хората да знаят защото със знанието идва и силата.И както са казали хората:

Прост народ слаба държава, лесно се управлява.

Ами:

Бог да прости живите.

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

За или против религията??

Ова тема нее потребна, верувајте во БОГА.

Голем поздрав до сите членови на Windows7 Bulgaria од Македонија

0,,4651122_4,00.jpg

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Религията е опиум за хората.Колко по слаб и прост е един човек толко повече търси помоща господна.

До като има Религии винаги ще има и религиозни зверства в името на този или онзи БОГ .

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

А бе, кой ли е този Религий? За пръв път го чувам...

:blink:

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Mirgogo,

Е как да отговори на македонец, като и те български не говорят. Затова на руски.

:ag: Натисни тук

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

те български не говорят

Че к'во говорят македонците- китайски ли? Щото "македонски език" не съществува...

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване