Рими любими :)

46 мнения в тази тема

Отговорено

" И ако някой страшен ден

събуждайки се, разберем,

че няма утре....

Че слънцето удавено в морето,

угаснало завинаги не грей...

Ще можем ли да си простим вината,

затуй, че сме пилели ден след ден

и нежността и добротата,

така като, че вечно се живей..."

авторско

6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Днес от мен една поема, която наскоро прочетох и доста ми хареса. А и има връзка с нещата, които ме вълнуват в бурната ми писателска кариера :)

Do Not Stand at My Grave and Weep

Do not stand at my grave and weep

I am not there. I do not sleep.

I am a thousand winds that blow.

I am the diamond glints on snow.

I am the sunlight on ripened grain.

I am the gentle autumn rain.

When you awaken in the morning's hush

I am the swift uplifting rush

Of quiet birds in circled flight.

I am the soft stars that shine at night.

Do not stand at my grave and cry;

I am not there. I did not die.

Mary Elizabeth Frye

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

източник: www.e-bane.net

Отвъд пределите на светлината,

хоризонти сливат се във кръговрат

и мъглата се превръща в бездна

и ти си центърът на този ад.

Представа за ирония и време,

недоумение, смесено със страх,

на крилете на смълчаващото бреме,

смерч от огън, превръщащ се във прах.

Абстракция от хаос, форми на забрава,

свят на шум, с примеси на самота,

блаженни скърби, трепети, тегоби,

сякаш е изпуснат пръстен във вода.

Дух, скрит в сенки и заблуди,

нашепващ, скверни нам слова,

алегорий, стелеща се мирзма на луди,

и алюзия за никнещи цветя.

Мъгла от скодоумие и егоизъм,

бял шум на фон от веселба,

тленна плът в невзъмутима поза

малко срам и много суета.

Мизантропия, нелепост,

някой, някъде крещи: СЪДБА!!!

Във въртопа на желанията чужди

междусветието на твойта самотта.

И в таз подвижност пустотата

утешавайки залъгва тя,

и низвергнат в меланхолията на тишината,

неподвластен на угризения на съвестта.

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Това, което ви написах аз последно,

е резултат от предния стихотворец.

Установих, че някой сътвореното от него е изтрил безследно

и моето виси във въздуха и някак си е неугледно.

Не бих си позволил да го напиша,

ако не ме стъписа откровението му

и този начин аз тогава съм избрал да го избриша.

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Огнени очи

Угарки от душата ми търси

която ти запали и изтърси

Зная има в твоите очи

пламък злобно си гори

И безцелно луташ се нали

ти знаеш той вятъра шуми

Остани с него запомни

сърцето което изпепели

без време то ще отлети.....

Един приятел ме компрометира ,че не хваща смисъла , вие повечето сте по интелигентни, но все пак реших да ви оставя цитат от пояснението ми към него:

Буквално няма логика да търсиш пепел във ветровито време ,а преносно когато някой те напуска без обяснение и ти хвърля само един презрителен поглед се чувстваш опарен приятелю не вярвам да не ти се е случвало .

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Не виждам пепел да се споменава

и в цялата любовна врява,

душата виждам ти гори,

но запетайчица една сложи!

Не става хубаво без тези знаци,

звучи ми, като ято папатаци,

а в офтопика цяло излияние,

преминало без препинателно влияние.

Наистина не се разбира,

това не трябва да те спира,

пиши, изливай си душата,

но постарай се в занаята!

Аз го виждам така:

Угарки из душата ми търси,

която ти запали и не изгаси.

Аз виждам в твоите очи

злобен пламък да гори.

Безцелно луташ се, нали,

ти знаеш вятърът шуми...

Оставаш с него, но помни,

сърцето що изпепели,

без време то ще отлети... (това не ми харесва така, но нищо не ми хрумва, без да наруша идеята, че жза капичнеш млад)

6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Едно голямо Благодаря за Даката .Аз съм по отвикнал малко да пиша. Даже питах един приятел да ми помогне с препинателните ,той се оказа по зле от мене ,общо взето повечето хора който познавам от първо лице в real world дето се вика са си потресаващо тъпи, след като са останали в Плевен явно и мен това ме чака/освен ако не извадя късмет и да си замина по един или др. начин/.

Искам за в бъдеше по възможност да вметна още няколко стихчета тук много ще се радвам ,ако пак ми помогнеш граматично словоредно ,търпя всякаква критика ,да не звуча егоистично ,имаш ли някакво лирично отклонение се обаждай. :)

П.П. Сметнах ,че от изпепелена ,ще се подразбира наличието на пепел .

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

О, аз не исках да те коригирам,

най-малко мислех устрема да спирам,

и критика не хвърлям, там където

говори порив на сърцето.

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Пенсионер съм аз от днес,

забравям нощи, дни и стрес.

В годините все нещичко съм дал

и нещо положително създал.

Не чаках да получа блага вест,

и сам реших да се сбогувам с чест.

P.S. Написах го и със тъга открих,

че истина е този кратък стих.

9

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Честито само мога да ти кажа

Животът ти дари те със венец

И доста ти завиждам ще призная

за дядовия ти живец.

Не е ли всекиму мечтата

след труд полаган със години

да седне най-накрая за отмора

или на почивка да замине

А аз не крия завистта си

и очаквам този миг заветен

когато властвам над света си

и съм чист пред съвестта си.

Честито, 100 години да взимаш пенсия!

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

.........

Душата между две дихания отлита,

при идване и при отиване от този свят.

Тя търси път във този промеждутък и се пита,

дали покой за нея ще намери в този рай и ад.

Животът е падение, възход и тъй протича,

омраза и любов ръка в ръка вървят.

Човек във този лабиринт отчаяно се лута,

докато тяло и душа с тъга, пред вечността смирено се явят.

08.01.14г. Дядо Генчо.

6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Аз искам със огромно възхищение

да адмирирам горното творение

Красота във всяко изречение

Показва висше вдъхновение. :poklon:

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Естествено, не мое... :ag:

Такива ни били дедите -

едромъдести и хубавити.

Не страдали от ишиас, лумбаго,

на всичко казвали: “Еба го!”.

Дядо Вазов

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Гатанка

Роми, олигарси, политици, всеки от държавата краде.

Въздухът, водата и земята, всичко да се изяде.

Тук лъжа, интрига, простотията на власт издига.

Уж в Европа се намира, а на дъното умира.

Я познайте таз държава, как се назовава.

Дядо Генчо

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Хахха, пак цитат, разбира се:

Прибирам се вкъщи след поредната запивка с авери

и без това съм свикнал жена ми все да се чумери.

Ще й замажа очите с цвете от градинката пред блока.

Ще й падна на колене и ще й кажа: "Без теб аз не мога !"

Тя ще ме погледне от вратата за изцепките ми пиянски,

аз пък ще я поздравя тихо с няколко ритми балкански.

Щом ме види с откопчан дюкян ще почне да се вайка

и ще отправя сърдечни поздрави към родната ми майка.

Но този път - тишина в залата. Изглежда ме надуши

и аз влязох в другата стая и си обрах жълтите круши.

Легнах си, а тя жената беше до мен и спеше като пън,

а аз се въртях като пумпал, сякаш имах в гащите трън.

Бях готов да извадя оръжието на любовната страст

и да дам на своето въображение сила, даже и власт.

Ще я приклещя. Стига се оплаква, че я боли главата.

Ще види тя сега: "Кой трябва да командва парада?".

"Как да заспя?" В главата ми се върти похотлива мисъл такава.

Пуснах й една ръка по задните части, а тя не се съпротивлява.

Стори ми се доста слаба и вталена като млада фиданка.

Вдигнах завивката. "Оле, ужас! Тя била бълдъзата Станка!"

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Искам да те взема с този черен и опушен влак

и да те откарам с мен

- далеч оттук, в един креват.

Широк,

със грохнала пружина,

с дюшек, изпускащ облак прах.

На таблите олющената ламарина

да пука гръмко в стихналия мрак.

Да се гледаме в очите дълго,

да те завия със чаршафа нов,

и да направиме спокойно, мъдро,

дългоочакваната си любов.

Ще лежиме светли в тъмнината,

отвън провинцията ще шуми,

и по тавана ще се плъзгат леко,

от фаровете светлини.

Ще ме помилваш трогната и нежна,

ще капе в дъното чешмата,

и ще заспя до тебе неусетно,

обгръщайки ти рамената.

Огнян Фунев

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Поема за Кънчо Путкодеров

С морала да започнем братя,

морала туй си е морал

но всеки плод е на ебнята

бащата майка му ебал

Напрягал черната й пичка

сренощ по цели часове

тъй както вършили са всички

през тия дълги векове

Привърженик съм на морала

и тача моралиста строг

той винаги за идеала

започва с първия урок

Но за да водим чиста сметка

и да не бъда толкоз сух

ще кажа, че моралиста

разбира се не е евнух

Той може сълзи са пророни

за разпиляни младини

но как природните закони

могъл би тук да измени?!

То казва - не, това е низко

морала то ще погребе!

Ала на всеки му се иска

на нему също му се
е**

И все пак знам, той ще псува

но тук под нашето небе

докато свят светува

човечеството ще
е**
!

Ебат се бедни и имотни

от древността до тоя век

Ебат се хора и животни

от всички най-
е**
човек

е**
каквото му попадне,

красива, грозна и неважна

е**
сред нощ,
е**
по пладне

докато хуйчето му спадне

е**
, забива, не престава

е**
отпред,
е**
отзад

Докато хуйчеца му става

усеща се щастлив и млад

А, този що ни хули скрито

от где дошъл е на света?

Той нека сам да се запита

не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори

каква я хуйовата мощ

и колко милиона хора

ебат редовно всяка нощ.

цялата поема на Пеньо Пенев, можете да прочетете тук

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

САМОТА

Един ден, внезапно и тихо, без да желая,

се промъкна при мен самотата.

Проникна студена и мрачна във моята стая,

изтри минало, спомени, остави ме сам на съдбата.

Помолих , добрите поне, да си спомня и зная,

но сякаш потънали бяха и спяха дълбоко в земята.

Помислих си, може би вече на пътя съм в края,

щом и лошите вече не идват да ровят в душата.

Дядо Генчо

8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Честита Коледа на всички от сърце желая,

на Рождество  към ближния да бъдем по-добри.

За здраве, благоденствие и мир свещичка ще запаля,

във всеки дом любов, веселие и радост да искри.

                                                                                                                 25.12.2015г. Дядо Генчо

6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

   

                 

                   Някъде...

 

От прасето роди се цървула,

и с грухтене захапа мамула.

Проходи, изрина и с пачка,

oбувките мислещи смачка.

 

Съдебна пантофка дочула,

и в Мола кубинка нахлула.

Някой там дръпнал спирачка,

цървула отвърнал със храчка.

 

Самотната подметка заспала,

унило пак дреме в канала.

Привикнала на всяка крачка,

всеки да я тъпче и мачка.

 

                                  Дядо Генчо 11.05.16г.

 

 

 

Редактирано от nunevi
4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

УНИКАЛНО!

 

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко

или от всичко си лишен

и късаш думите на срички,

за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата

орониш първата роса

и търсиш в утрото приятел

на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче

или до плач си отвратен.

От бели вълци и гризачи,

които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,

сънувай неговия сън!

И ако всичко си отрекъл,

повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят

светкавици и ветрове

и нежността започне грубо

метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните

на малките си дъщери!

Изстинеш ли съвсем, опитай

ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен

от собствената си съдба

и вместо да усетиш рамо,

усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато

животът вече изгори,

вдигни се пак и без остатък

останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега

с капчукова вода полей!

Дори да ти коват ковчега

живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

Автор: Евстати Бурнаски

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване