Сблъсък Сериали срещу пълнометражни игрални филми


9 мнения в тази тема

Публикувано

Предполагам, че ще има различни мнения за художествените и естетически стойности, както на сериалите, така и на пълнометражните игрални филми и посланията, които отправят към нас.

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

По-старото поколоение като мен помнят страхотни заглавия от пълнометражното кино, които безспорно ще си останат записани със златни букви и винаги ще са актуални.. На някои от тях се опитаха да им направят по 4-5 продължения и всяко следващо се превръщаше във все по-пошла боза.

Съвременното кино не искам да го коментирам просто, няма такава простотия... Веднъж на 3-4 години се появява по някое приятно изключение и то не е кой знае какво, но на фона на останалата помия, просто изпъква.

За това доста по-стойностни като качество станаха сериалите, които се правят. Има страхотни попадения там. За съжаление, доста от тях се правят по поръчка на някоя американска телевизия, която пък определя според интереса на зрителите си, колко епизода и сезона да има въпросния сериал. И с оглед на плиткоумието на редовия американец, не е чудно какво се случва и там... Пример за това - "Last Resort"

6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Както и Star Gate Universe... И Terra Nova... Просто съм бесен и нямам думи!!!

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Моето мнение е, че гледайки сериалите, първоначално по румънската телевизия, поради възможността от гр.Русе да я приемаме, като: "Светецът"; "Баронът"; "Отмъстителите" и др., през нашите: "С пагоните на Дявола"; "На всеки километър"; "Мера според мера"; "Капитан Петко войвода" и т.н.чужди като:"Робинята Изаура"; "Дързост и красота"; "Докато свят светува"; "Пътеводна светлина" и др. започнах с годините да изграждам непоносимост към всички сериали, защото започнах да се чувствам, като член на групова психотерапия, в която сериала играе ролята на психотерапевт, който се стреми да ме изолира от реалната действителност, с цел да ми създаде илюзорна представа за живота. Дори мога да ги сравня с вид визуален наркотик, който с всяка серия изисква нова, по-висока доза и е основна тема на разговори и начин на общуване между зависимите сериалковци. Висенето пред телевизора, в очакване на следващия сериал и недай си боже неизлъчването му, води сигурно до депресия и може би психични разстройства. Тук могат да се включат риалити тв програми и куп съмнителни тв конкурси. Те са част от общотото ни опростачване. Ето според мен и рецептата за обезмозъчаване: "Скапваш образованието, лишаваш електората от средства и го превръщаш в скотове. Забъркваш този миш маш и го подправяш със сериали и чалга". В резултат на тези усилия създаваш настоящия хомункулус. Знам, че има и сериали, които може би са стойностни, но не бих гледал такъв, ако е повече от три серии. Това най-общо е моето мнение за тези шедьоври на филмовата индустрия.

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Всеки разумен човек трябва да се "облъчва" с телевизия или кино възможно най-малко. Според мен, няма по-голямо престъпление срещу въображението ни, от това да ни откраднат възможността сами да визулизираме един лиричен образ. Да предоставим доброволно възможността на някой друг да ни насади неговата си представа за света, като за това ние дори му плащаме и ръкопляскаме, без да си даваме сметка, че всъщност ни е ограбил откъм алтернативата за собствено гледище.

След което, за цял живот напред, въображението ни е осакатено и асоциативно оковано, с образа на Джералд Бътлър, като Леонидас, на Арнолд за Терминатор, Хопкинс като Анибал Лектър или с този на Йода, като кинта и двайсет зелено джудже-недоносче.

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Въображението ни се провокира от преживяванията ни. Учудвам се, че възрастни хора, като пишещите по-горе се опитват да отрекат какво емоционално преживяване за тях са били Роки, Рамбо, Терминатор, Индиана Джоунс, Междузвездни войни, Извънземното... Ами, не сте прави... Опитвам се да направя разлика между посланията във филмите преди години и ... сега. Ама явно само аз го усещам. Не мисля, че абсолютното отрицание е верния подход... Убеден съм, че по-старите филми предаваха страхотни послания, дори "Сам в къщи" - първите 2 серии са нещо уникално... Съжалявам хлапетата, които никога няма да разберат и усетят вложения смисъл и идея, защото са друго поколение с друга идеология и разбирания за живота... А - и с друг морал, щях да забравя ;)

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Със сигурност едно време киното е значело много повече от сега. С телевизията и с торентите това преживяване се уби като много други неща. Аз все още му се радвам от време на време. Нямам ТВ у дома, и напоследък много рядко си свалям филм или сериал. Тази година съм гледал няколкото серии на Под купола и Ходещите мъртви, които излезнаха + 5-6 филма. Общо взето нищо запомнящо се.

Примерно никога не мога да сравня това с първият филм, който гледах на кино - Матрицата първа част през далечната 99та година. Със сигурност не е като класиките, но все пак е един от най-добрите филми за мен.

За тези, които са чели То на Кинг - знаете как децата събираха пари, за да могат да идат на кино в събота и колко беше вълнуващо и как само го очакваха и изобщо цялото това вълнение за един филм, което дори сега може да се вижда смешно за някои. Това в нашето поколение няма как да стане, за съжаление. Макар че в моето 90's детство още нямаше масово интернет и кабелна ТВ (благодаря за което), дори аз мога да преброя на пръсти ходенето на кино като дете.

В крайна сметка силно предпочитам филмите (независимо дали нови или стари, но хубавите) пред сериалите. Но все пак през последните години съм гледал няколко сериала, които харесвам (макар и не еднакво всички сезони) - Lost, Prison Break, Heroes, House M.D., Person of Interest, Walking Dead, Under the Dome - като последните два не са много силни, но ги гледам заради участието на Ст. Кинг в тях.

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Друго ми е мнението за филми, които гледаш на един дъх, или тези, които оставят трайно следи в съзнанието ни, каквото е чувството и когато четеш хубава книга. А и повечето такива филми са по известни романи. Мога да спомена някои, които харесвам: "Полет над кукувиче гнездо"; "Пилето"; "Мълчанието на агнетата"; " Да убиеш присмехулник"; "Изкуплението Шоушенк" и др. Сигурно ще посочите и много други, които са ви впечатлили. Мисълта ми е, че има огромна разлика между един сапунен сериал и такъв филм. А в стила на черния хумор, дори ми е тъжно, когато гледам надписите, как в края на хилядния епизод от даден сериал, някои от актьорите започнали първия сериал, са починали от старост. Основното при тях е, в очакване на следващата серия. Но да се върна на стойностните филми, които освен своята комерсиалност, възпитават и провокират мисълта на зрителя. Вярно е, че критериите се променят с възрастта, но различните мнения са полезни както за нас, така и за младите.

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Иванов, Много добро попадение за Last Resort.Когато го изгледах,бях приятно изненедан,че хАмерикански продуцент,режисьор и най вече сценарист са способни да направят толкова дълбок разрез на това което се нарича американска основа/ и най вече на фалша/.Забавното е ,че сериалът е изключетелно в синхрон на тазгодишните събития и за непосветения,но със слаб аналитичен интерес,може да даде отговор на настоящи събития.

Не ми се вярва да направят нов сезон,или ако направят -едва ли ще е толкова критичен.

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване