"Да хапнем, да пийнем - ей тия три работи“ или "Теория на класическата пукница"

1 мнение в тази тема

Публикувано

Теорема на последователностите при класическата пукница“.

В лето 1532–ро придворният лекар на Анри 4ти, доктор със странното и многозначително на вид име, Жан Канап издал в Лион, книга под заглавието „Наръчник за бръснари и хирурзи“, в която препорчвал при ампутация на крайници да се използва хашиш.

Тази информация ме потресе и за да се отърва от моментният шокъ си сипах едно-две големи. В хода на тези ми седативните действия, хапнах пийнах и реших да продължа към "третото", с идеята да запазя светостта на "триединството". Казах си наум Амин и, и........................заспах :ООООООООООООО

Даааааа, да, зная, че с това си самопризнание обезверих аудиторията още в самото начало, но това е самата истина, неоспорим факт и срещу него неможе да се рита, но в случай на добро центриране е възможна прекрасна игра с глава.

Вероятно и вие след алкохолни изстъпления се събуждате с главоболие, но аз се събудих този път от прецизно ментално центриране, с кристално чиста глава, която бе родила гениална идея – лема, която със съдействието на колеги по чашка (в това число включвам и теб - щом четеш, значи само сверяваш знания :) - ще издигнем до ранга на „Теорема на последователностите при класическата пукница“.

Всеки един крайъгълен камък на науката се базира на солиден фундамент от безброй индуктивни умозаклучения, в разрез със съществуващата логика и общоприетият поток на човешката мисъл и рутина. И този постулат няма да бъде изключение от това правило. Всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка, па била тя и несъгласувана с вестибуларният ни апарат, а всеки един постулат има за основава на солидно количество житейска практика. А у нашата мила татковина практиката в конкретната насока е огромна, икристализирала от вековните традиции на казанджйството и ритуалността на практики от типа „да заколим прасето“, „ да заложим джибрите“, „да сварим ракията“, да се почерпим с повод и без повод....и всичко това придружено от вечният Хамлетов въпрос терзаещ човека на градус:

„Ти мене уважаваш ли ме, или не ме уважаваш???“ ( произнася се с нужната патетика и ритуалност на интонацията в нормална фаза на пукницата. В крайната и фаза мутира във формата „ Туби or not Туби?“, като изначалното му съдържание променя формата на изказа си, но не и смисловото си съдържание)

Ето на това аз му казвам „солидна и плодотворна научна база“

Както е известно от артезианските извори на житейската далновидност, народът, това джудже на здравият разум е обобщил–„ Да хапнем, да пийнем - ей тия три работи“.

ОК!, но мен винаги ме е тревожил факта защо аджеба "третото" не е ясно дефинирано в тоя постулат? Защо не е облечено в баналността на словесната еквилибристика, а някак си парадира с дискретната мистичност на неизвестно в уравнение?

Ето защо на базата на личният си опит, излагайки дух и тяло на произвола на практическият експеримент установих, че третото е недефинируемо, поради невъзможността дефакто да се предскаже и определи развоя на „пукницата“ изначално. „Третото“, което следва първите „две“, зависи изцяло от баланса на „двете“, в хода на самата „пукница“– С други думи, ако първите две са в балансирано съотношение, изхода на пукницата зависи изцяло от личният избор и душевната нагласа на субекта.

Явно е, че развоят в „пукницата“ се определя от двата основни компонента на „класическата пукница“– първият - е ясно дефинирани това е „мезето“, „подложката“, „салатката“, „ордьовърът“ и ред други взаимнозаменяеми тремини, които са обръщение, в зависимост от социалното стъпало на което се пука „пукницата.“ Това е компонентът „а“

Вторият компонент, той е и практически най–важният - „горивото на пукницата“, „пиячката“, като той също варира, както по качество, така и количество в ерархията на социалната стълбица.(най–вече по качество)

Това е компонентът „b“

Но третото, то е величина „X“, която изцяло зависи от баланса в съотношението на двата основни компонента на „класическата пукница“, при това в отсъствието на каквато и да е социално – йерарахична връзка.

С други думи: X = a+b , където „a“ и „b“ са произволни стойности, дефинирани (дозирани) изцяло от моментни психични, финансови, социално–битови, географски, метереологични и ред други субективни и обективни фактори, оказващи ситуативно влияние върху индивида и възможността му за съзнателен избор във взаимодействието му със социалната и околната среда.

Дисбалансът на призволните величини „a“и „b“ влияят, не само на изхода, но и в хода на „класическата пукница“

На база на гореисзказаното твърдение, се предполага, че ако съотношението е 70 на 30 в полза на „мезето“, вероятността да заспиш в хода или изхода на „пукницата“ нараства от 2 до 3 пъти. Но ако същото съотношение е в полза на „алкохола“(този приятел на човека), вероятността да станете неутразими за другият пол, а понякога дори и за огледалото в коридора, нараства съответно 3–пъти.

Тоест, това, което по заблуда се приема за естественият изход на „пукницата“ е само вероятност, която зависи от баланса на основните елементи на „класическата пукница“.

Или с други думи: съотношението на основните два компонента в „класическата пукница“ (алкохол– мезе) в контекста на нейният естествен развой в трети действия на индивида в заимодйествието му със социалната среда, по негов съзнателен избор, зависи изцяло от баланса в съотношението на основните компоненти по времена цялата пукница или:

X=a+b

При пилагането на тази формула, съществува вероятността да внесете известна яснота относно минали разчарования и да спомогнете планирането и избягването на бъдещи такива. Но държа да предупредя че тя е валидна за само за „класическата пукница“

изход на „класическата пукница в крайна фаза“– ако съотошението е 90 на 10 в полза на алкохола, съшествува верочтността, изхода на пукницата да приеме формата на класическа заблуда и да приключи тргично, като субекта, който по презумпция във теоремта, е в „деятелен залог“ да премине в „страдателен“, или с други думи вместо да действа да бъде издействан изключително срамно, но това до голяма степен зависи от фактори вътре в средата и не засяга валидността на основната теоремата.

В заключение ми се отдава възможността да перефразирам Хейнрих Бьол, който заявил по време на сходен експеримент, че „само алкохола уравновесявал тялото и душата“ -

Само правилното съотношение между алкохола и мезето уравновесява „калсическата пукница“ и нейното плавно и планирано преминаване към трети действия.

Разбира се, че теоремата не претендира за изчерпателност по въпроса, оставяйки множество детайли и вероятности недоразгледани - като за пример наместа на трети, четвърти и прочие компоненти към основните два, които карат „класическата пукница“ да мутира до нива на „алтернативна пукница“ „ DUALCORE, QUADCORE, HARDCORE, че дори и до крайни нива на "DEATHCORE пукница". Но както сами виждате, говорим за нива и стойности, които много трудно могат да се постигнат от сам учен, без съответната нагласа, професионален екип, нужната му лаборатория и солидното финансиране на експермент от подобен калибър.

Наздраве на всички експериментатори и радетели за чиста наука!

П.П

И накрая една малка бележка под линия:

От „пукница“ може дори и вещо в експериментите лице да пукне, така че всеки един опит за индивидуално и неконтрулируемо доказване погрешността на гореизказаната формула и прелижащата и теорема, посредством практически експерименти се осъществява на лична отговорност и с налични средства.

8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване