Сблъсък Лошо ли е да си егоист? Или пък е нормално, а?


24 мнения в тази тема

Отговорено

Малко е да кажа, че темата страшно ми харесва и засяга страшно много неща, не е само до темата за егоизма. Чак се чудя от къде да започна :)

Първо, благородно завиждам на Милен Стефанов, че има над 20 човека, които може да нарече приятели. Аз не мога да се похваля с подобно нещо, не защото съм някакъв антисоциален тип, нито пък съм толкова затворен в себе си. Просто с течение на годините "приятелите" ми се превърнаха в познати. Предполагам, че всеки се затвори в собствените си проблеми и неволи и няма време да се занимава с хора, различни от семейството му. Това е предполагам форма на егоизъм. И това е процес, който виждам във всички около мен, тоест определено не съм аз някакъв странен изолиран случай.

Второ - една стара мъдрост, която е безумно вярна. Никога не трябва да разчиташ на някой друг, освен на себе си. Всеки си гледа собствената кочинка и лафа, че приятел е този на който като се обадиш в 4 сутринта и тръгва веднага са вече смешни и нелепи. Аз лично от няколко години избягвам да търся каквото и да е помощ било то от приятели или от познати. Честно казано, след като знам отношението им, не очаквам и от мен да потърсят подобна.

Трето - определено подкрепям подхода да търсиш хора със сходни интереси и идеи. Това е единственото нещо, което обединява хората в момента. Тоест всеки пак си е егоист, но понеже се събира с други егоисти, които споделят интересите, желанията и работата му, се получава перфектна комбинация и нещата се получава :P

Това от мен засега.. To be continued.... :)

7

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

"Всеки за себе си и не ни дреме за другите"- така ли ще я караме? Това ли е нормалното вече? Значи положението е простичко- нормално е да си егоист, нормално да се вълнуваш само от себе си и близкото си обкръжение като роднини и няколко приятели. И ако някой ни поиска помощ да премисляме първо дали ни е изгодно. И да отбягваме помагаме като цяло щото нашите проблеми си ни стигат. Дори са ни в повече. Е не ме кефи такова положение...

И грешиш шефе- няма нищо смешно и нелепо да станеш и тръгнеш посред нощ. Трагично е ако няма човек заради който да скочиш и да действаш на 120% от възможностите си без да питаш много. Или да няма кой да го направи за теб... Общо взето като звъннеш с думите "Убих тъщата" отсреща трябва да ти отговорят само "Взимам чували и 2 лопати. Къде да идвам?"

По случая имам и лична случка- аз бях звънящият в 4 сутринта. Но гарантирано никой няма да повярва. Не че ми пука де...

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Така беше преди години. Просто аз вече не го виждам и е според мен, защото хората се затвориха в себе си, притиснати от финансови и лични проблеми. Отчуждението е навсякъде. Иначи и аз бих искал да мога да разчитам на приятел по всяко време и бих дал помощта си. Но просто ми се вижда все по-малко реално.

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Да бе, щото ние нямаме проблеми- заринати сме в кинти, злато и диаманти, жената изглежда като манекенка, има уменията на порно актриса и за да е пълен кефа никога не я боли главата и знае само една дума- ДА... Де късмет...

Лошото не е, че "преди години беше така"- лошото е, че сега не е така. По-лошото- онези дето помнят как беше са се пуснали по течението и не им пука. Явно е по-лесно да си егоист... Или непукист...

А положението е зле, много зле- тази зима съседа не можа да излезе от паркинга (спортно окачване=> мъка зимата), виждам го от тераса, слязох, запалих кочината, закачихме въжето и за 30 секунди го изтеглих през снега. Човека казва "от 20 мин. се мъча, изгорих 3 кила бензин поне, минаха 30 човека поне- никой не дойде да ме бутне." Абсолютно незначителна помощ, струваща ми 10 мин. време и 1лв. бензин- дори и това ли е твърде много да го еВа ?

Виждам станало вече ПТП и спирам да видя живи ли са, помощ трябва ли им на хората- не само ме гледаха сякаш съм някой луд и имам 3 глави, направо ми се развикаха що съм спрял и те щели да се справят сами...

До там ли стига отчуждението- да не правим дребни неща? Че и да се противим като ни помагат?

ПС: Баси, май наистина съм за завиждане, че имам няколко истински приятели... Много от хората които виждам май нямат каквито и да е приятели- повечето имат само познати и колеги...

4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Много е прав тоя дето го е писал това.

Никой с нищо не ти е длъжен на тоя или на оня свят.

Единствено остава удовлетворението, може и за нещо незначително, да чуеш едно Благодаря!!!

Макар и да не са ти длъжни и за това.

Защото каквото и да си направил, го правиш за/от собствена воля, и желание.

Никой не те е ръчкал или карал ма сила.

Човек се обгражда с хора, които му допадат и се доближават най близко до тяхната същност, харктер, мислене, дела и пр.

Аз също не мога да се похваля с много приятели, имам всичко на всичко, май са 5 остналите са познати.

Които в един или друг случей или момент са ме разочаровали по някакъв начин.

Не мога да кажа, че съм най, всеки си има косури, може би мойте съчетани с лудоста и късния пубертет, са в повече.

Наистина има много добри хора даже и сред нас тук в форума.

Макар един да ми направи много гадно впечатление, той ша са сети кой е.

Никой не ни е длъжен с нищо, но за мен поне е вярно, ако не можеш да помогнеш кажи, отколкото да мислиш какви ще са ти загубите ти, и да гледаш собствената си изгода, или пък после да чакаш някой да ти върне поне жеста.

Никой с нищо не ни е длъжен.

Много правилно.

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Че е прав- прав е, поне в общи линии. Разбира се никой не е длъжен да те харесва, уважава или мрази- всичко си има причина, не е по задължение.

Но някои неща навеждат към чиста проба манипулиране на околните в наш интерес или пък насочват към дистанциране от хората с които сме на различни мнения... И в крайна сметка написаното ми звучи като възхваляване на егоизма- което не е добра идея както и да го въртим...

Странното е, че днес съм общо взето съгласен с написаното. По-странното е, че преди години щях да се съглася с 3 изречения, и то извадени от контекста... Лошото (от моята позиция) е, че приемам егоизма за нещо нормално вече и не правя почти нищо поне хората около мен да са различни от масата около тях...

И въпросът си стои- ако сме съгласни с написаното нормални ли сме?

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Да защото все човек е индивидуална, и уникална частица, способна да се адптира и напасва към всичко в заобикалящия го свят.

Егоист не знам, аз разбирам по друг начин тая дума, и тя не ми се връзва в мисълта и мирогледа.Много съм добър, поне така си мисля, но ако някой ме засегне по някакъв начин, или го виждам, че гледа все на него да му е добре, или да му се угажда на прищевките, аз се отдръпвам, да не кажа нещо по лошо.

За мене това не е Егоизъм.

За това и казвам, че думата Приятел е много тежка и силна дума.

И за мен все още важи правилото, да звъннеш или да ти звъннат в 4ч. сутрента.

Не търсиш изгода и не извличаш дивиденти от всяка ситуация.

Жена ми разправяше, ти за това нямаш приятели, а аз и казвам може да е само 1 но наистина да ми е приятел.

А тя се раздава и после се тюхка, и какво ли още не, и после глава ме боли и кво ли още не, и се ядосва сама на себеси.Това не го разбирам, но тя си е такава и не може да се промени, както и аз, всички сме различни но гледаме да се нагласяме според вижданията си възпитанието, и морала който имаме.

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Жена ми разправяше, ти за това нямаш приятели

Сигурен съм, че моята жена е единствено дете- иначе щях да се усъмня, че си женен за сестра и :ag: И моята така разправяше преди години- аз без приятели не съм останал, но стабилните се пръснаха по страната и света и реално около мен хората са малко. Един ден обаче рязко млъкна по темата...

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Човекът сам по себе си е егоист в същността си. Така е създаден, за да оцелява и се възпроизвежда- създаваш деца, защото това те прави щастлив; прекарваш време с приятелите си, защото те те карат да се чувстваш добре; правиш секс, защото това те разтоварва и зарежда положително....

Единствено в истинската любов няма егоизъм, но тя е душевна еманация, която много малко хора достигат.......за съжаление, а може би за щастие, защото както всеки връх, тя може както да те издигне , така и да те убие...

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

danit, без тези неща няма как- това си е нормално...

Вчера и днес опитвам да задвижа нещо и чувах неща като "И к'ва ми е кирията?", "Аз к'во ще намажа от тая работа?" и други в тоя смисъл... А това което ми трябва НЕ включва пари, НЕ искам дарение или каквото и да е имащо финансово изражение (дори получават някаква реклама)- искам само да се заяви готовност за подкрепа някога в бъдеще време. Евентуално. Единственото което ми трябва е нещо черно на бяло за принципно съгласие- нищо повече, нищо задължаващо.

Ще предположиш ли %-тно съотношение колко ми зададоха подобни въпроси? Не колко отказаха, това не е важно- колко искаха на мой гръб да изкарат едни кинти от вятъра?

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Много рядко вече се срещат алтуристи- хора жертващи нещо за някого, без да очакват нещо в замяна. И пак стигаме до егоизма...

http://vbox7.com/play:ea2a30d370

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

без да очакват нещо в замяна

А що винаги се търси нещо материално, дето да пипнеш в замяна? Не може ли просто днес да удариш едно рамо, а аз утре ще те побутна на баира? Много ли е? Или е сложно?

ПС: Такива клипчета из нета- с лопата да ги ринеш. Особено пък тайландските застрахователи какви реклами имат не е истина... Ама не е интересно като са нагласени... Ей ги долу нещата от живота- що ли ми се струват абсолютно дребни, "жертват" хората цели 15-20 секунди от живота си... Явно за много хора тея секунди труд трябва да се заплащат и затова не правят нищо ей тъй, "про боно"...

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Темата нещо взе да се размива... Ясно е, че всички трябва да сме добри и готови да помагаме на Истински приятели. Въпросът е къде е границата.

Защото аз сега се сещам за един друг аспект. Егоизмът е доста често форма на самозащита. В противен случай доста често ставаш жертва на хора, които с удоволствие ще те използват винаги и по всяко време. Какво се случва, ако си готов винаги и по всяко време да помогнеш на всеки...?

Давате ли си сметка, колко много използвачи има, които биха ви прегазили при първия удобен случай? Тааа .. какво правим в тоя случай?

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Колко са използвачите ли- днес 99,95% са такива... Налага ми се периодично да изритвам такива дето са стигнали твърде близо до мен, ама някой път не успявам и от време на време се оказвам прецакан... Щото просто не не успявам да усетя навреме нещата...

Какво правим ли? Обикновено се затваряме и тръгваме неусетно по пътя на егоизма щото колкото и да ми се иска да помагам се налага първо да се опазя от разните гадини дето виреят наоколо. Буквално съм принуден да подминавам много ситуации в които мога да съдействам... Налага ми се да степенувам нещата- голямата помощ е запазени за един кратък списък от хора, дребните неща не ги броим, но онова в средата което има осезаем и дълготраен ефект съм го ограничил страшно много...

И не щото няма на кой да ударя една ръка, а точно щото има купища използвачи става сложно да разбере човек дали го използват. Твърде малко са хората заслужаващи да нарека "приятел", за щастие те пък рядко стигат до ситуации да им се помага. Отдавна свършиха времената когато бих направил нещо по-сериозно за някой дето е в категорията "познат или колега". И реално съм минал в графата на егоистите... Което е лошо и не ме кефи...

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Кефи не кефи - такава е ситуацията. Не искам да се хваля, но съм помагал доста и не, че съм искал нещо, но все пак не беше честно да ми отхапят ръката.

Започнах да премислям добре нещата и реших един ден, че ще помагам само на хората, които ме смятат за човек.

Все по-малко ми пука за околните. Може и да не са длъжни да ме обичат, но не са длъжни да бъдат гадняри и кифли, ама са....

Хич не ми пука за неволите на съседите, не ми пука кой има ядове с колата и кой не.

Аз също не искам да е така, ние сме хора, социални животни сме и би трябвало да се държим като хора, ама на...

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Новият човек

Функция на новото общество е появата на нов човек, в структурата на чийто характер се включват следните качества:

• готовност за отказ от всички форми на притежание, за да бъде, да съществува в пълния смисъл на думата;

• чувство на сигурност чувство за идентичност и увереност в себе си, основани на вярата в това, че съществува, че е, на вътрешната потребност на човека от привързаност, заинтересуваност, любов и единение със света, а не на стремежа да има, да притежава, да властва над света и по такъв начин да се превърне в роб на своята собственост;

• осъзнаване на факта, че никой и нищо извън нас самите не може да придаде смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от вещоманията могат да станат условие за плодотворна човеколюбива дейност;

• да се чувстваш на мястото си;

• радост, породена от служене на хората, а не от трупане на печалби и експлоатация;

• любов и преклонение пред живота във всичките му проявления със съзнанието, че животът и всичко, което способства разцвета, е свещено, а не вещите, властта и онова, което е тленно;

• стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да се освободиш от омразата и илюзиите си;

• да живееш без идолопоклонство и илюзии, тъй като всеки достига такъв етап, в който няма нужда от илюзии;

• да развиваш способността си да обичаш, както и способността за критично, реалистично мислене;

• да се освободиш от нарцисизма и да приемеш всички трагични ограничения, вътрешно присъщи на човешкото съществуване;

• да превърнеш собственото си всестранно развитие, както и това на себеподобните, във висша цел на живота;

• да знаеш, че за постигането на тази цел са нужни дисциплинираност и реализъм;

• да знаеш също, че без структура няма развитие, но да разбираш и разликата между структурата като атрибут на живота и „порядъка“ като атрибут на неживото, на мъртвото;

• да развиваш въображението си, но не като израз на бягство от непоносимите условия, а като предусещане на реалните възможности, като средство за премахване на непоносимите условия;

• да не заблуждаваш другите, но и да не бъдеш заблуждавай от тях; да бъдеш простодушен, но не и наивен;

• да се стремиш да постигнеш пълно самопознание не само по отношение на известните качества на личността, но и на непроявените, тъй като човек долавя смътно и онова, което не знае;

• да усетиш единението си с живота и да се откажеш от стремежа да покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я изтощаваш и унищожаваш; да се стремиш да опознаеш природата и да живееш в хармония с нея;

• свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се разруши, да живее или да умре;

• да знаеш, че злото и разрушението са неизбежни следствия от неправилно развитие;

• да разбираш, че само на малцина им се удава да постигнат съвършенството, и то на онези, които не се стремят непременно да „достигнат целта“, знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна форма на алчността и ориентацията към притежание;

• да изпитваш щастие на възтържествувалото жизнелюбие, независимо от това, какво ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място за безпокойство.

Ерих Фром

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Ама недей просто да плясваш тука разни мисли на средно ниво философ-евреин-комунист умрял преди 40 години- коментирай написаното...

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Закони на Мърфи за простотията

1. Простотията е болестно състояние на духа, при което притежателя на това състояние е напълно доволен от себе си.

2. Притежателят на това състояние се нарича простак.

3. Простотията е силно заразна.

4. Заразяването на група от хора с простотия се нарича изпростяване.

5. Масовото заразяване на хората с простотия чрез медиите се нарича опростачване.

6. Няма измислено лекарство против простотията.

7. Няма напълно излекувал се от простотия.

8. Може даден човек да прояви симптоми на простотия без да се разболее, но е малко вероятно.

9. Простотията не води никога до смъртен изход, но това не е успокояващ факт.

10. Болният от простотия никога не ползва болнични.

11. Болният от простотия никога не осъзнава своето заболяване.

12. Индивид, който генетически е наследил това заболяване се нарича биологически прост човек.

13. Простотията е непобедима.

14. Простотията в някои случаи предизвиква адмирации и симпатия.

15. В младежката възраст простотията е пример за подражание.

16. В зрялата възраст простотията е оправдание на болни амбиции

17. В старческа възраст простотията се нарича оглупяване.

18. В първия случай е тъжно, във втория е фрапиращо, в третия е смешно.

19. Въздействащата сила върви винаги в посока от простака към останалите и никога обратно.

20. Няма регистрирана най-голяма простотия, нейните възможности са безгранични.

21. Колкото е по-голяма една простотия, толкова по-лесно може да бъде извършена.

22. Индивидуалната простотия е смешна, колективната простотия е тъжна, а простотията, облечена във власт е пагубна.

23. Простотията винаги е за сметка на другите.

2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

А някоя твоя лична мисъл ще видим ли? Или липсват такива?

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Г-н Стефанов, аз ваша мисъл, колкото и да търсих тук, за съжаление не видях и не прочетох, освен някакви разсъждения и случки от рода на "Взимам чували и 2 лопати. Къде да идвам?" или „Запалих кочината, закачихме въжето и за 30 секунди го изтеглих през снега“. Това автоматично не те изключва от списъка на егоистите.

Аз в известен смисъл ги съжалявам, защото егоистичното отношение спрямо другите, обикновенно рефлектира срещу самите тях. Егоистът оял се власт, дадена му по един или друг начин и впоследствие придобил блага, става роб както на материалното, така и на мисълта, че всичко може и знае. Той се затваря в себе си, самодоволен в своята ограниченост, преживявавайки вътрешно усещане за своето превъзходство и значимост. Самолюбието му е хранителна среда и провокира желанието му да властва над другите, не само в пряката професионална дейност, но и във всички сфери на живота, дори и в интернет пространството. Невъзможноста тотално да подчини другите, му създава в съзнанието чувство за неудовлетвореност. Външно той изглежда надменен и самодоволен, вътрешно е нещастен и комплексиран.

Това е г-н Стефанов по темата на този сблъсък, а това от Ерих Фром, който не е комунист, а хуманист и го публикувах, защото има млади и умни съфорумци, които могат да си направят съответните изводи, четейки мъдростта на един философ, за разлика от други. :)

3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

не те изключва от списъка на егоистите.

Сериозно ли? Баси, аз пък се мислех за най-великият и себераздаващ се човек на света. Егати в к'ва заблуда съм живял толкова години...

А Ерих Фром е толкова заблуден, че няма накъде повече. Разбира се някои хора е велик- явно ти си от тях, лошо няма. Но с такива е безпредметно да се обсъжда каквото и да е.

0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Милен Стефанов,

Ще ми е много интересно да обосновеш твърдението си и с факти, че Ерих Фром е заблуден. Но не факти от сорта, "щото аз така казах", а със стройни и обосновани съждения, цитати от книгите му или поне на автори от неговият калибър. Барем успеем интерсубектвно да се убедим в тезата ти.

Иначе няма лошо - да седнеш, па да прочетеш малко повече психоналаитици или пък поне за психоанализата. Да осмилиш прочетеното и може би ще проумееш, че ако Зигмунд Фройд е създал метод за терапевтиране на отделни индивиди, то Ерих Фром се опитва да терапефтира цели нации.

Ако пък случайно намериш по-добър и мащабен труд върху човешката деструктивност от този на Ерих Фром, бих искал да ме уведомиш, да го прочета за да си разширя познанията по темата. Горещо препоръчвам, да седнеш и да прочетеш "Анатомия на човешката деструктивност", особено онази част в която "разкоства" Адолф Хитлер до най-елементарни и банални подробности от живота и характера му - за да отговори на въпросът "Защо е такъв, какъв то е бил?"

Nunevi е цитирал " Да имаш или да бъдеш" - мисля си, че тази дихотомия на социалната ни действителност, както я описва Фром е в много дълбока зависиомост и тясна връзка с това, за което говориш в темата си. Но някак си с последните си постове, самият ти изпадана в условно наклонение към "self-defeating attitude".

Но то така е и по-лесно, всяко едно нещо, което не го разбираме или не сме вникнали в него или пък не сме дорасли за същността му, да го отречем първосигнално, да го принизим до маргинално, да му сложим етикета на остаряло, банално и да го окачествим като тъпо и грешно.

Това което изброих е също частица егоизъм - както и липсата на емпатия, възможността да съпреживееш, да се лишиш заради някой или нещо.

Да допуснеш възможността, че въпреки фактът, че си генетично уникален, то в социален план не си с нищо по-специален от останалата гмеж от нас, която пъпли по тази планета и че както гравитация важи за всички нас, така и правилата, добрите обноски и отношението като към равнопоставени също би трябвало да са всеобщо валидни.

5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено

Относно егоизма, ми че той в България дтана нещо обичайно

1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!


Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.


Вписване